Сигурно и безкомпромисно премахване на спайуер

Създаване на безжична Ad-Hoc мрежа за трансфер на данни + ICS

Какво предлага DirectX 11?

Шест решения за наблюдение на системната температура

регистрация | забравена парола

Споделяне на интернет за три компютъра, без рутер

Когато търсите способ за споделяне на интернет връзката, един от най-успешните варианти е използването на хардуерен маршрутизатор. В днешно време тези устройства се конфигурират по-лесно от всякога, ...

Модификация на фърмуера на рутера

В интернет се намират много и различни фърмуер модификации като OpenWRT или Tomato. Ако имате безжичен рутер и сте доволни от него, общо взето няма смисъл да си играете с подмяна на фърмуера, ...

Видео DVD с безплатен софтуер

Може би сте се чудили как да си направите мултимедиино DVD, от ваши снимки и клипове, което да можете да подарите на роднини или приятели, или пък да гледате на DVD плеъра в хола си да речем. Това ...

Как да използваме интернет където и да сме?

Статия на тема колко популярен стана интернет в последно време определено би била скучна. Няма смисъл да коментираме подробно някои неща, които са си чисто и просто очевидни. За последните десет ...

Анкета

Начало >> Статии >> Софтуер >> Програмиране >> Алтернативни среди за разработка

Алтернативни среди за разработка

31.03.2006,

Освен водещите пакети за разработка на Microsoft и Borland съществуват и много други варианти за създаване на софтуер. На първо място, ще са ви нужни много ентусиазъм и знания, а след това може да избирате в зависимост от предпочитания език за програмиране, работната и целевата операционна система, както и от типа на крайния продукт.

Ще започна с многобройните текстови редактори, които поддържат синтаксиса на различни програмни езици. Въпреки че това не е най-лесният начин за работа, някои разработчици от по-старото поколение, които държат на традициите, все още го предпочитат – текстът се набира изцяло ръчно и без никаква допълнителна помощ, компилирането и тестването също са ръчни и от команден ред. Този стил е удобен, ако вече разполагате с готови компоненти с изходен код. Ще ви дам един пример: за да напишете на ръка приложение, което просто отваря един Windows или Линукс прозорец, ще са ви необходими няколко десетки реда код – същото може да постигнете и само с 3–4 щраквания на мишката в популярните среди за програмиране от високо ниво. Изводът е ясен. Може би те са подходящи за съвсем кратки програмки и с демонстрационна цел, но когато говорим за сериозни като обем проекти, изградени от многобройни и взаимносвързани файлове, меко казано, са неподходящи.

Една от алтернативните възможности е Antechinus C# Editor на австралийците от C Point. Това е едно малко и да си призная – мое любимо приложение за компилиране на C# проекти, което до известна степен може да замести мастодонтите в разглежданата ниша. Тук ще отворя една скоба и ще кажа няколко думи за този език, създаден от Microsoft. Няма да подновявам стария спор “Java срещу Visual C++/C#”, само ще уточня, че основното предназначение на езика Java е за интернет базирани приложения (да не се бърка с Java Script, който се използва за добавяне на елементи към уебстраница). Една от неговите особености е начинът на стартиране на приложенията – той притежава “интерпретатор”, който обработва програмния код в реално време, за разлика от стандартните “компилатори” при езиците от семейството на C например. Това означава, че кодът, написан на Java, е платформено независим и навсякъде ще се интерпретира по един и същи начин, което обаче е свързано с по-лоша производителност и бързодействие. Това съвсем не означава, че на Java могат да се пишат и самостоятелни програми, но все пак нейните истински възможности се проявяват в мрежова среда. От своя страна C# е много по-универсален език и за наистина сериозни проекти е съвсем нормално да бъде предпочетен (като не бива да се подценява и базираното на Pascal Delphi – това също е стар програмистки спор).

Но да се върнем към Antechinus C# Editor. Той попада в класа на “визуалните” програмни среди (като Visual Studio и Developer Studio), което означава, че част от програмирането може да се извършва и с помощта на мишката – например създаване и оформяне на прозорец с бутони, текстови полета, добавяне на снимки, надписи и т.н. Един от главните му недостатъци е, че не разполага с богати помощни файлове, но затова пък и цената му е несравнимо по-малка.

Не оставайте обаче с впечатление, че разработчиците използват единствено или предимно Windows, дори напротив – Unix е с много големи традиции в тази област (днес съществуват дори специални Линукс дистрибуции, предназначени предимно за софтуерни разработчици), а само преди около 10–15 години се работеше предимно под DOS (в средата на 90-те години на миналия век се носеха легенди за Watcom C/C++, което компилираше от команден ред и беше известно със своята бързина – на него бяха написани едни от първите 3D игри).

Съществуват различни среди от висок клас за Линукс, като Kylix 3 Enterprise и Professional на Borland, което ви дава възможност да използвате C++ и Delphi програмиране под Линукс. Поддържаните дистрибуции са Mandrake 8.2, Red Hat Linux 7.2, SuSE 7.3, но ако имате късмет, може да го подкарате и под други.

Не пропускайте да посетите и www.omnis-software.com, където ще откриете Omnis Studio 4.1 – решение за бърза софтуерна разработка (Rapid Application Development – RAD), което има версии за Windows NT/2000/XP, Linux, Mac OS X и дори Solaris.

В момента съществува и проектът Open Watcom, поддържан от SciTech Software, Sybase и Open Source общността. На пръв поглед компилаторът е достъпен само срещу финансово “дарение”, но ако се разровите в официалния сайт www.openwatcom.org, ще откриете и свободни за сваляне инсталации. Тук най-важната характеристика е, че срещу малко повече от 90 MB свободно място на твърдия диск може да избирате между следните операционни системи: DOS, Windows 3.1, Windows NT/9x, OS/2, а проектите ви могат да бъдат разработвани за следните платформи: DOS, Windows 3.x, Windows NT/9x, OS/2 и Novell Netware.

Естествено, всички тези продукти съвсем не са единствените. Ако потърсите в необятния интернет, ще откриете безброй много среди за програмиране. Разнообразието е голямо – ще срещнете както платени, така и напълно безплатни; както напълно завършени решения за разработка, така и съвсем малки програмки, предназначени за начинаещите и за тези, на които им предстои тепърва да навлизат. Убеден съм, че дори и в момента да не сте доволни, рано или късно ще намерите тази среда за програмиране и този език, които най-пълно ще ви удовлетворят и ще ви помогнат да облечете “в плът и кръв” своите софтуерни идеи и мечти.

Ще изброя една малка част от тях: Professional Notepad на A Tech Group, който е едно от най-елементарните решения и ви позволява да редактирате HTML, CSS, JavaScript, PHP, PERL, SQL, Delphi, C++ и други езици. Друго подобно е EditPad Pro 5.4.5 с поддръжка на HTML, XML, CSS, Pascal (Delphi), Java, C++, Python, Eiffel и SQL. C-Free 3.5.2 за C и C++ (има и безплатна версия C-Free 2.0, а също така съвместимост с MinGW компилатора). Source Editor 2.40 поддържа C/C++/C#, Java, Ix86 Assembler (.asm, .inc), Resources (файлове с ресурси – .rc), xml, Java Script, Cascading Style Sheets (.css), html и ASP.NET.

Ако C и C++ са предпочитаните от вас езици, бих ви препоръчал да обърнете внимание на MinGW Developer Studio, чийто интерфейс и възможности до голяма степен са вдъхновени от ранните версии на Microsoft Visual Studio (например от 1997 г.).

А в края, но съвсем не на последно място, трябва да се отдаде дължимото внимание и на такива интересни проекти, като Mono, чрез който Open Source общността се опитва да създаде свободна платформа за разработка, базирана на .NET Framework и работеща под алтернативни операционни системи. Целта на този проект с отворен код е да се даде възможност на програмистите да премахнат ограниченията и да разработват .NET приложения за Linux, Solaris, Mac OS X, Windows и Unix. Mono позволява използването на компилатори за следните програмни езици: C#, Java, Boo (скриптов език, подобен на Python и разработен за .NET Framework), Nemerle (нов хибриден език за .NET платформата), Visual Basic.NET, Python, JavaScript, Oberon, PHP, Object Pascal и др. Интересно е, че от официалния сайт www.mono-project.com може да свалите дори пакет за Nokia 770 Internet Tablet, който използва Nokia Linux Platform като операционна система.

В заключение ще кажа, че терминът “програмиране” днес започва да се превръща във все по-разтегливо и неясно понятие и бързо губи първоначалния си смисъл. Благодарение на готовите модули вече почти всеки може да “програмира”. Появи се и отделен клон за уебпрограмиране, свързан със създаването на интернет сайтове – Java Script, PHP, CSS и т.н. Изводът е само един – програмирането бързо еволюира, следвайки останалите тенденции в ИT света, и може би никой в момента не може да предвиди какво точно ще означава този термин в недалечното бъдеще.