Безжична връзка на периферията с компютърната система
В наши дни все по-често се говори за най-различни устройства, които осъществяват връзка с настолната система (без значение дали тя е стационарна, или мобилна) посредством Bluetooth или Wi-Fi безжична технология. На следващите редове ще представя кратка информация за характеристиките и особеностите на тези спецификации и ще дам конкретни примери за тяхното приложение.
Bluetooth
Bluetooth представлява безжична технология с малък обхват, която може да свърже близко разположени устройства, например мобилни телефони, слушалки, принтери, преносими и джобни компютри. Благодарение на нея могат да бъдат създавани временни връзки между тях, като особеност на технологията е, че настройките за свързване са бързи и лесни.
Bluetooth работи в честотния диапазон от 2,4 GHz до 2,485 GHz, който се използва и за нуждите на научните, медицинските и военните организации. Всяко Bluetooth устройство се характеризира с определен клас на работа. Спецификацията дефинира три класа, наречени съответно Class 1, Class 2 и Class 3. Всеки определя максималното разстояние, на което устройствата могат да осъществяват и поддържат връзка, както и консумираната от тях електроенергия. Продуктите от Class 1 могат да работят на разстояние до 100 метра и имат най-висока консумация на енергия 100 mW. Устройствата от Class 2 поддържат връзка на ефективно разстояние до 10 метра и консумират около 2,5 mW. Те са и най-широко разпространени. Последните, от Class 3, работят при разстояния, не по-големи от един метър, но пък се отличават с най-ниска консумация – едва 1 mW.
Най-високата теоретична скорост, с която могат да бъдат обменяни данни, е до 1 Mbps (мегабита в секунда), но практиката показва, че често трансферът се осъществява с не повече от 721 Kbps (килобита в секунда) в едната посока. Това прави Bluetooth подходящ за по-скромен обмен на данни. Сравнително по-бавен е за трансфер на файлове, особено между два компютъра.
Всяко приложение дефинира специфичен Bluetooth профил, като устройствата са програмирани с профили, съответстващи на тяхната употреба. Така например мобилният телефон може да съдържа профил за гласова комуникация за връзка с хендсфри, а принтерът – не.
С повишаване на популярността на технологията се правят постоянни подобрения и в самата нея. На 5 ноември 2003 г. Bluetooth SIG обяви, че възприема и утвърждава за стандарт Bluetooth Specification Version 1.2, който се отличава с по-висока скорост на предаване на данни между устройствата, подобрена сигурност и по-малка интерференция на сигнала с други устройства в сравнение с по-ранните разработки на технологията.
Година по-късно бе създадена и по-нова версия на стандарта – Bluetooth 2.0. Тя е обратно съвместима с по-старите модификации 1.х и на практика позволява трансфер, който в сравнение с по-старите версии е от три до десет пъти по-бърз. Освен с очевидно по-високата скорост на предаване на данни 2.0 се отличава с по-ниска консумация на енергия в сравнение с предшествениците си.
В процес на разработка се намира и по-нова модификация на стандарта, която за момента е по-позната под кодовото наименование Lisbon (наречена на най-големия град и столица на Португалия – Лисабон). Разработката предвижда имплементация на QoS (приоритетност на скоростите за различни услуги, нужна за безпроблемна гласова и видеоконферентна връзка), още по-ниска консумация на електроенергия (от три до десет пъти по-дълъг живот на батериите за устройствата, които работят с тази технология) и др. За следващата разработка след Lisbon, която за момента се нарича Seattle, се очаква да поддържа скорости на трансфер до 100 Mbps.
Днес е лесно да се използва Bluetooth за връзка между продукти на един и същи производител или да се свърже телефон с хендсфри устройство. Но да се синхронизират данните от телефон с компютърно приложение, все още е задача, която ще затрудни средностатистическия потребител. Благодарение на технологията може да свържете безжично преносим компютър с мобилния си телефон и да осъществите достъп до интернет посредством GPRS, EDGE или UMTS.
Wi-Fi стандарти
Зад понятието Wi-Fi стои стандартът 802.11, който е разработен за осигуряване на високоскоростна безжична връзка между цифрови устройства и компютри. Сред най-известните стандарти се нареждат 802.11а/b/g, както и новият, все още непознат стандарт 802.11n.
802.11a – при тази модификация скоростта на трансфер между отделните безжични точки може да достигне до 54 Mbit/s. Стандартът е приет през 1999 г. и работи в спектъра на 5-гигахерцовата честотна област. За разлика от другите спецификации, мрежите от 802.11а работят в относително чист радиочестотен спектър и на практика по-рядко се получават смущения, породени от интерференция със сигнали от други системи и безжични устройства. При този стандарт данните се предават паралелно, разбити на малки блокове (OFDM разпръскване).
802.11b – може би това е най-известният стандарт за безжична връзка, познат за момента. Недостатък е фактът, че безжичните мрежи, които са основани на неговите спецификации, работят в спектъра на нискочестотната, нелицензирана 2,4-гигахерцова област. Тя се използва и за нуждите на военните, болничните и научните организации. Някои от домашните безжични уреди също предават информация в този спектър, а интерференции са възможни дори с микровълнови печки. Bluetooth устройствата също работят в 2,4-гигахерцовата област, което е сериозна предпоставка за интерференция на сигнала, излъчван от тях, и този, чрез който комуникират 802.11b мрежите. По спецификации максималната скорост на трансфер е от порядъка на 11 MBit/s.
802.11g представлява подобрена версия на спецификацията 802.11b и е проектиран да оперира в 2,4-гигахерцовата честотна скорост, като предлага скорост на трансфер 54 MBit/s. Той може да работи в общо четири режима – два основни и задължителни и два допълнителни. Основните са CCK (Complementary Code Keying), използван при 802.11b, и OFDM – при 802.11a. Двата допълнителни са разработка на Texas Instruments и Intersil, съответно PBCC-22 с възможност за работа със скорости до 54 MBit/s и CCK-OFDM с максимални 33 MBit/s. Предимствата са главно в наличието на съвместимост с 802.11a и 802.11b, но ниската работна честота е съществен недостатък.
802.11n представлява нов, все още непознат стандарт, който предлага по-висока скорост при пренос на данни, надвишаващи 200 MBit/s.
Предимството на технологията в областта на мобилните комуникации е в това, че позволява ползването на бърз и евтин достъп до интернет. За да се свърже към интернет, потребителят обаче трябва да се намира в обхвата на частна или публична безжична точка за достъп. Публични точки за достъп могат да се намерят най-вече около някои университети, хотели, ресторанти, конферентни зали, паркове и бензиностанции.
По същество Wi-Fi и Bluetooth не представляват нови технологии и като сравнително утвърдени и възприети ще продължават да осигуряват поддръжка на все по-масово разпространяваните и произвеждани периферни устройства и мобилни услуги.
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
