Как да инсталираме Linux
Как да инсталираме Linux
Допреди няколко години отговорът на този въпрос може би щеше да бъде един – не толкова лесно и бързо, ако с тази задача се захванеше някой начинаещ потребител. Но днес е трудно да се даде еднозначен отговор. Със сигурност обаче може да се каже, че в голяма степен разработчиците на Linux дистрибуции се стремят все повече и повече да улеснят крайния потребител, що се отнася до процеса на инсталация на операционната система. В тази статия ще ви представя три Linux дистрибуции, които се отличават една от друга не само по различния процес на инсталация, но и по много други признаци. Нивото на трудност при всяка от тях е различно, но в каква степен ще се справите, зависи изцяло от вас. Разбира се, има и много общи неща, а най-важното е, че и трите са напълно безплатни.
openSUSE
Официален сайт: www.opensuse.org
Естествено, преди да пристъпим към процеса на инсталация, ще трябва да си изтеглите последната версия на openSUSE. Адресът, който ви е нужен, е http://download.opensuse.org.
1. Зареждане на инсталационния диск.
Да приемем, че вече разполагате с инсталационния диск и сте стартирали компютъра си с него в CD/DVD устройството. Първото нещо, което ще се зареди, е стартовото (boot) менюто, което ви дава възможност да продължите зареждането от твърдия диск (ако разполагате с друга операционна система) или да стартирате инсталацията на openSUSE. Също така бихте могли да използвате диска, за да поправите повредена инсталация (Rescue System) или да тествате оперативната памет. Подробна информация за всеки от възможните варианти може да получите от помощната секция, която се зарежда при натискане на F1.
2. Стартиране на YaST и избор на език.
След кратко изчакване ще се зареди графичният инсталатор YaST. Езикът, избран по подразбиране е английският. За да го промените, посочете в списъка този, който искате (броят им е над 40, сред които е и български). Той ще бъде използван като основен не само в процеса на инсталация, но и за работа с операционната система.
В случая аз ще избера стандартна инсталация на английски език. За да продължите напред, ще трябва да приемете лицензионното споразумение.
Boot менюто на openSUSE
3. Избор на инсталация.
На този етап ще трябва да посочите каква инсталация желаете. Възможностите са инсталиране на нова система и ъпдейт, ако сте с по-стара версия на SUSE. Предполагам, че повечето от вас ще правят нова инсталация, така че маркирайте New Installation и преминете нататък.
4. Графична среда.
Тази стъпка е важна, тъй като тук трябва да изберете графичната среда, с която ще работите, след като инсталирате операционната система. Преди това обаче ще трябва да настроите часовата зона. За целта посочете Europe –> Bulgaria и продължете напред.
Имате възможност да избирате между две графични среди – GNOME и KDE. Предимствата и недостатъците на всяка от тях са обсъждани неведнъж, а и на страниците на вестника редовно ви запознаваме с техните възможности и основни приложения, така че тук няма да се спирам и да обяснявам подробно.
Всъщност имате още два варианта – да заредите минималистична графична среда или да използвате текстов режим на работа. Ако сте начинаещ потребител, е най-добре да се спрете или на GNOME, или на KDE. Която и от двете среди да предпочетете, инсталацията протича по идентичен начин до края. Аз избирам KDE и преминавам към следващата стъпка.
5. Настройки.
Тук ще трябва да посочите твърдия диск, върху който ще инсталирате системата, както и софтуера, с който искате да разполагате след инсталацията на операционната система. Трябва да сте много внимателни при избора на диск или дял от диск, особено ако разполагате с важна и ценна информация върху тях. В този случай е най-добре да направите бекъп на всичките си данни и след това да продължите с инсталацията.
За да направите промени в някоя от секциите, е достатъчно да щракнете с мишката върху заглавната й част. Ако инсталирате Linux за първи път, може да оставите настройките по подразбиране.
Първата секция е свързана с разделянето на диска. Ако твърдият ви диск е празен, съвсем спокойно може да приемете предложените от YaST настройки за използване на дисковото пространство. В противен случай, въпреки че ще се повторя – направете бекъп на данните си или предварително разделете диска си с помощта на специализиран софтуер, като Partition Magic например. Разбира се, бихте могли да използвате и вградения в YaST инструмент, но ако форматирате с него диска или дяловете му, няма да можете да възстановите информацията, която се намира на тях.
Избор на софтуер
Тъй като аз бях заделил предварително 10 GB дял (форматиран с Ext3) и 512 MB Swap дял, YaST ги откри автоматично и предложи да ги използва за инсталацията. Също така YaST засече и трите ми Windows дяла (форматирани с NTFS) и предложи да ги монтира към основната файлова система (в Linux устройствата се монтират).
Ако щракнете върху името на следващата секция, ще се зареди нов прозорец, в който са представени различните категории софтуер – базова система, графична среда, работно поле, сървърни приложения и т.н. От тук се добавят, а също така се премахват приложения. Долу, в десния ъгъл се показва дисковото пространство, което ще бъде заето след инсталация. По принцип openSUSE заема около 2,5 GB, включително и необходимия, а и предостатъчен за всеки потребител, софтуер. След като направите всички промени или за да продължите напред, натиснете бутона Accept. YaST ще ви даде възможност да прегледате за последен път промените, които ще бъдат направени. Ако не сте сигурни, сега е моментът да се върнете назад или да прекъснете инсталацията. В случай че натиснете Install, всички промени ще бъдат приложени.
6. Инсталиране на пакетите.
Ако сте натиснали Install, на тази стъпка всички необходими файлове ще бъдат прехвърлени на твърдия диск. В зависимост от хардуера, с който разполагате, процесът ще отнеме между 20 и 45 минути. В дясната част на прозореца може да видите какво е предполагаемото време във вашия случай. Тук намесата ви не е необходима, така че може да се занимавате с нещо друго.
Инсталация на пакетите
7. Задаване на root парола.
След инсталирането на пакетите трябва да отделите време за конфигуриране на системата. Първо е необходимо да въведете паролата, която ще използвате всеки път, когато влизате в системата като root потребител. Запомнете какво въвеждате тук.
8. Мрежови настройки.
YaST засича автоматично начина ви на свързване към интернет – с мрежова карта, модем, ISDN, DSL и др. Разбира се, възможно е някои от вас да използват повече от един начин на свързване, така че трябва да въведете допълнително нужните настройки. Това е необходимо и в случаите, когато мрежовите настройки не се задават през DHCP. Инсталаторът ви предоставя възможност да тествате направените настройки и при необходимост да ги промените. Ако не сте сигурни какво трябва да въведете на този етап, се свържете с интернет доставчика си.
9. Създаване на потребители и конфигуриране на хардуера.
За да можете да използвате системата, трябва да зададете потребители. В повечето случаи е достатъчно да потвърдите маркирания по подразбиране метод на автентификация - Local (/etc/passwd). За да създадете нов потребител въведете потребителско име и парола. В случай че искате да добавите повече от един, щракнете върху бутона User Managment.
YaST ще се опита автоматично да конфигурира и част от хардуера ви: видеокарта, принтер, звукова карта и др. Ако откриете някакво несъответствие, бихте могли да нанесете промени. За целта трябва да изберете съответния модул и да посочите нужната конфигурация. След като приключите с конфигурирането на хардуера, е време да преминете към последната стъпка – стартиране на openSUSE. За да приключите с инсталацията, натиснете Finish.
10. Зареждане на операционната система.
Преди да бъдете прехвърлени в новоинсталираната операционна система, компютърът ви ще се рестартира. След това ще трябва само да въведете потребителското си име и паролата, за да започнете работа с openSUSE.
openSUSE след инсталация
Надявам се и при вас всичко да е преминало безпроблемно и гладко, за да можете в крайна сметка да се насладите изцяло на тази чудесна Linux дистрибуция.
Ubuntu
Официален сайт: www.ubuntu.com
На следващите редове ще прочетете как да инсталирате тази Linux дистрибуция, която, предполагам, е известна на всички ви. Ubuntu е следващият ми избор, не само защото е най-популярният Linux, но и защото процесът на инсталация е изключително бърз и улеснен. Също така важно предимство е, че докато системата се инсталира, бихте могли да се запознаете с нейните възможности, да сърфирате в мрежата или да си чатите с приятели. Изборът е изцяло ваш, но затова малко по-долу.
Преди да започнем обаче, искам да уточня, че инсталацията на Ubuntu, Kubuntu и Xubuntu е идентична, така че тези от вас, които са се спрели на някой от другите членове на фамилията Ubuntu, могат да използват този наръчник.
В зависимост от инсталационния диск, който изберете, може да инсталирате Ubuntu в графичен (Desktop CD) или в текстов режим (Alternate install CD). А ето и малко повече информация за възможностите, които имате:
• Desktop CD-то представлява Live CD с вграден графичен инсталатор. Ако искате да инсталирате операционната система от него, трябва да разполагате с минимум 256 MB оперативна памет;
• С Alternate install CD инсталацията протича изцяло в текстов режим. В случай че оперативната ви памет е по-малко от 256 MB, ще се наложи да изтеглите този инсталационен диск.
Адресът, от който можете да свалите последната актуална версия на Ubuntu, е http://www.ubuntu.com/getubuntu/download.
Аз реших да ви представя инсталацията от Desktop CD, защото е много по-удобна за начинаещите потребители, а и предполагам, че голяма част от вас разполагат с повече от 256 MB RAM.
Boot менюто на Ubuntu
1. Зареждане на инсталационния диск.
Ще приемем отново, че сте стартирали компютъра си с инсталационния диск в CD/DVD устройството и сте заредили boot менюто на Ubuntu. И тук, както и при openSUSE, разполагате с няколко възможности. Първата е да стартирате или инсталирате Ubuntu. Както писах по-нагоре, в основата си това е Live CD, така че ще можете и само да разгледате дистрибуцията, без да я инсталирате.
Другите възможности на boot менюто са зареждане в safe режим, проверка на диска за дефекти и тест на оперативната памет. Ако изберете последната опция – Boot from Hard disk, ще продължи зареждането от твърдия диск.
При избор на някой от функционалните клавиши от F1 до F6 ще имате достъп и до допълнителни опции. F1 е за помощ, F2 – избор на език (над 60, вкл. и български), F3 – клавиатурна подредба, F4 – режим на монитора, F5 – възможности за използване от хора с увреждания, F6 – ръчно въвеждане на параметрите за стартиране.
За да стартирате системата, изберете първата опция и натиснете Enter или изчакайте 30 секунди.
Ако за първи път използвате Ubuntu, може да отделите малко време и да се запознаете отблизо с неговите възможности. В случай че вече сте решили да го инсталирате, може първо да стартирате инсталацията, а след това да разгледате какво ви очаква.
2. Инсталация.
За да я започнете, щракнете с мишката върху иконата Install, намираща се върху работното поле. Оттук нататък ще трябва да преминете през седем основни стъпки.
3. Избор на език.
Първата стъпка е свързана с определяне на езика за инсталационния процес, който впоследствие ще бъде и основен език на операционната система. След като направите своя избор, натиснете Forward, за да продължите напред.
4. Часова зона.
На този етап ще трябва да посочите часовата си зона и времето. Това може да направите по два начина – избор от списък или от географска карта. От падащия списък е необходимо да изберете държавата и града си (градовете са разпределени по континенти и държави, а освен столиците са включени и някои от по-големите населени места в съответните страни).
Другият начин е да използвате интерактивната карта на земното кълбо и върху нея да посочите местоположението си.
За да преминете към следващата стъпка, натиснете Forward.
Добавяне на нов потребител
5. Клавиатурна подредба.
Мисля, че на всички е ясно какво трябва да се направи тук. Независимо от избора който ще направите на този етап, по-късно може да добавите и други. Ако посочите български език, ще можете да избирате между БДС и фонетична подредба.
6. Потребителско име и парола.
Данните, които са необходими, за да се идентифицирате по-късно пред системата, трябва да бъдат въведени тук. Освен потребителското име и парола ще трябва да зададете и име на компютъра, с което машината ви ще се идентифицира пред останалите в мрежата. Потребителското име и паролата, зададени на този етап, ще ви осигурят администраторски права за контрол върху операционната система. Ако компютърът ще се използва от повече от един човек, след приключване на инсталацията ще можете да добавите и други потребители.
7. Избор на твърд диск за инсталация.
Както при openSUSE, така и тук трябва да сте особено внимателни. На тази стъпка ще трябва да зададете и подготвите твърдия диск или логически дял от него за инсталация на новата система. Устройството, което ще посочите, ще бъде форматирано и информацията, намираща се върху него, ще бъде изгубена. Така че, както казах и преди, ако дискът ви не е празен, прекъснете инсталацията, направете бекъп на всички важни данни и след това продължете.
По принцип инсталаторът засича автоматично наличните в системата дискове/дялове, така че ако предварително сте приготвили Linux дялове, те ще бъдат намерени. Ако не сте, ще бъде маркиран дискът с най-голям обем, като ви се предоставя възможност да го преоразмерите. Изберете опцията по подразбиране само ако твърдият ви диск е празен или в случай че сте наясно с това, което правите. При всички останали ситуации ще се наложи ръчно да конфигурирате дяловете.
Разделяне на твърдия диск в Ubuntu
За да разделите диска на логически дялове, изберете Manually edit partition table и натиснете Forward. Ще се стартира gparted – софтуер за работа с дискове. На вас са ви необходими два дяла за инсталацията – единият ще е за основната система и трябва да е с размер минимум 2 GB, а другият ще е Swap дял, като трябва да е с големина поне 256 MB. След като разделите твърдия диск и изберете файловата система, ще трябва да зададете и точките на монтиране. Точката на монтиране за основния дял се отбелязва с “/”, а за Swap дела – със “swap”. Преди да продължите напред, се уверете, че имате отметки, потвърждаващи форматирането, само срещу Linux дяловете.
8. Преглед на настройките.
Това е последната стъпка преди всички промени и параметри да бъдат приложени. Тук се извежда подробна информация за опциите, които сте избрали. За да ги потвърдите и да стартирате инсталацията, натиснете Install. В противен случай сега е моментът да се върнете към предходните стъпки и да направите нужните промени.
Инсталацията ще ви отнеме не повече от 25 минути, като през това време намеса от ваша страна няма да е необходима. Така че спокойно може да се занимавате с нещо друго. Ако пък няма какво да правите, за да не скучаете, може да разгледате какво предлага Ubuntu или просто да се поровите в интернет. В случай че мрежовите ви настройки не се задават автоматично, ще трябва допълнително да ги конфигурирате. За целта отидете в менюто System–> Administration –> Networking. Посочете начина, по който се свързвате към интернет, и въведете необходимите параметри.
9. Приключване на инсталацията.
След като инсталационния процес приключи, ще бъде изведено съобщение, от което може да изберете да рестартирате или да продължите да работите с Live CD-то. Ако не сте се захванали с нещо интересно, рестартирайте. С това инсталацията завършва.
Вместо заключение искам да ви спомена за Wubi. Wubi представлява графичен инсталатор на операционните системи от семейството Ubuntu за Windows потребители. С негова помощ ще можете както да инсталирате, така и да деинсталирате някоя от Ubuntu базираните дистрибуции, както се прави с всяка друга Windows програма. Въпреки че все още е в бета-версия, приложението демонстрира успешно своите възможности. Но понеже инсталацията по този начин също има своите специфични особености, ще ви запозная с Wubi в някой от следващите броеве на вестника.
Slackware
Официален сайт: www.slackware.com
За Slackware казват, че успеете ли да го преборите, значи никоя друга дистрибуция няма да може да ви се опре. Но също така се знае, че това е един от “трудните” Linux-и, поне що се отнася до начинаещите потребители. От лични наблюдения обаче мога да кажа, че това твърдение е противоречиво. Има хора и хора. В каква степен ще се справите още отначало, зависи изцяло от вас и от желанието, което имате.
Спрях се върху Slackware поради няколко причини. Не само защото е различен, но и заради факта, че е една от най-старите Linux дистрибуции. Slackware разполага със собствена пакетна система, а за да го накарате да работи според нуждите си, ще трябва доста да се потрудите. Но пък ако е много лесно, няма да е интересно.
Версията, която ще инсталираме, е последната актуална. Може да я изтеглите от http://slackware.com/getslack/. Налични са .iso файлове на 6 CD или на 1 DVD. Тук няма да разполагате с приятен графичен инсталатор, а ще работите в текстов режим, което все пак не е чак толкова трудно.
1. Стартовото меню.
За разлика от останалите две дистрибуции, тук, ако желаете да стартирате системата и инсталацията с допълнителни параметри, ще се наложи да въведете командите на ръка. За целта има показани няколко примера, но това едва ли ще ви се наложи, ако ще инсталирате Slackware на домашния си компютър. По принцип инсталационната програма ще разпознае автоматично и коректно хардуера ви. Така че след като се зареди стартовото меню, за да продължите, ще е достатъчно само да натиснете Enter. После трябва да изберете клавиатурната си подредба. По подразбиране тя е qwerty US. Ако искате да я смените, въведете 1, направете своя избор, след това въведете 1 още веднъж и потвърдете отново с Enter. За да стартирате инсталацията, напишете “root”, а веднага след това “setup”.
2. Основно инсталационно меню.
Следващият прозорец, който ще се зареди, е основното меню. В него една под друга са изброени всички стъпки, през които ще преминете по време на инсталационния процес. А ето ги и тях, с кратко описание:
• HELP – помощна информация;
• KEYMAP – за промяна на клавиатурната подредба;
• ADDSWAP – конфигуриране на Swap дял;
• TARGET– конфигуриране на основния дял, върху който ще инсталирате Slackware;
• SOURCE – избор на устройство и носител, съдържащи инсталационните файлове;
• SELECT – избор на основните категории софтуер;
• INSTALL – инсталиране;
• CONFIGURE – конфигуриране на инсталираната система;
• EXIT – изход от инсталационната програма.
Начален екран на Slackware
3. ADDSWAP.
Сигурно вече сте променили клавиатурната си подредба, така че може да преминем направо на тази стъпка. Тъй като аз предварително бях създал Swap дял, Slackware го разпозна автоматично.
Може би тук е мястото да кажа, че ако се спрете на тази дистрибуция, ще е най-добре предварително да създадете Linux дяловете – основен и Swap. За основния дял трябва да заделите минимум 3 GB дисково пространство, а за Swap дела – около 512 MB (това зависи от обема на оперативната памет).
За да потвърдите избора, натиснете Enter. Инсталационната програма ще подготви диска, като го форматира. Преди да преминете към следващата стъпка обаче, ще бъдете попитани дали дискът да бъде проверен и за т.нар. bad сектори. В повечето случаи това няма да е необходимо, така че изберете No. Делът ще бъде добавен и записан във файла /etc/fstab със съответните параметри.
Основно меню
4. TARGET.
И тук, както и при предишната стъпка, Slackware разпозна автоматично 10-гигабайтовия дял, който бях заделил за основен. Преди да потвърдите форматирането на този дял, ще трябва да изберете една от трите възможности, с които разполагате: Format, Check и No. Ако посочите опцията Format, дискът ще бъде форматиран без допълнителна проверка за лоши сектори; при Check, той ще бъде проверен за повредени сектори; ако изберете No, няма да бъдат нанесени никакви промени и ще бъдете върнати на предходната стъпка. Имайте предвид, че ако предпочетете Check и дискът ви е с голям капацитет, проверката може да отнеме доста време. Така че и тук ще е най-добре да изберете Format.
Следващото важно нещо, което трябва да укажете, е каква да бъде файловата система. Възможностите са три – ext2, ext3 и reiserfs. За всяка има кратко описание, а и на страниците на вестника и списанието сме разглеждали файловите системи неведнъж, така че няма да се спирам подробно. Ако не сте запознати, оставете избраната по подразбиране журнална система reiserfs.
При положение че инсталаторът открие Windows дялове (с FAT или NTFS файлови системи), ще бъдете попитани дали искате те да са видими през Slackware. За ваше успокоение ще кажа, че те ще бъдат монтирани като read only и няма да бъдат засегнати. Ако отговорът ви е да, потвърдете за всеки поотделно и преминете напред.
5. SOURCE.
На това място ще се наложи да посочите директорията или устройството, от които ще инсталирате Slackware. Ако сте заредили инсталационното CD/DVD, това ще бъде и маркираната опция, а за да потвърдите, натиснете Enter. Другите възможности за инсталация са от твърдия диск или инсталиране по мрежата.
6. INSTALL.
Следващата стъпка ще изисква от вас повече внимание, тъй като ще трябва да определите категориите софтуер, които да бъдат добавени по време на инсталацията. Ако сте начинаещ потребител, най-добре не променяйте нищо и просто преминете напред. А ето и наличните категории:
• базова система;
• приложения за разработчици;
• документация;
• графични среди и библиотеки;
• мрежа;
• X window система;
• игри;
• други програми.
7. INSTALL.
Първото нещо, което трябва да направите тук, е да изберете типа инсталация. Възможностите са: full, expert, menu, newbie, custom, tagpath и т.н. В повечето случаи най-подходяща е full (пълната) инсталацията, но тя изисква и да сте отделили поне 3 GB. Хубавото в случая е, че намеса от ваша страна повече няма да е необходима, поне по време на прехвърляне на пакетите. В зависимост от хардуера ви инсталацията може да отнеме и повече от час, така че е добре предварително да сте си намерили друга занимавка. Едва към края от вас ще бъде изискано да потвърдите инсталацията на подходящото Linux ядро, както и конфигурирането на някои допълнителни параметри. Спокойно може да оставите маркираните по подразбиране варианти и да продължите напред. Малко повече внимание ще трябва да отделите, когато дойде време за инсталацията на LILO (Linux Loader). Изберете опцията simple – по този начин LILO ще се инсталира напълно автоматично. Възможните места, на които може да се инсталира boot мениджърът LILO са три, а вие ще трябва да посочите едно от тях.
• Root – изберете тази опция, ако Linux дистрибуцията ще бъде единствената ви система;
• Floppy – LILO ще бъде записан на дискета, а за да стартирате операционната система, ще трябва да разполагате с тази дискета;
•MBR (Master Boot Record) – ако използвате и други операционни системи, например Windows, изберете тази опция.
Slackware след инсталация
8. CONFIGURE.
На този етап можете да конфигурирате мрежата, стартиращите се със системата процеси и услуги, часовата зона, както и да изберете графичната среда. Където е необходимо, направете нужните настройки или приемете тези по подразбиране. Последното нещо, което трябва да направите, е да зададете root парола. С това инсталацията приключва, а за да използвате новоинсталираната операционна система, ще трябва да рестартирате компютъра.
Заключение
Изборът на подходяща Linux дистрибуция зависи изцяло от нуждите на всеки отделен потребител, но в много случаи е повлиян от процеса на инсталация на системата. С тази статия се надявам, че съм ви помогнал да направите по-лесно своята първа стъпка към света на Linux. Както сами видяхте, в инсталацията на една операционна система, при това Linux, няма нищо сложно. В крайна сметка всичко е въпрос на личен избор.
Галин Атанасов
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
