Компютърът Altair – древен и уникален
Днес едва ли можем да си представим нещо по-различно от стандарта, наложен от съвременните PC-та и Apple машини – няколко типа модули, кутия, клавиатура, мишка, монитор и т.н. Дори и в основата си те да се различават, начинът им на опериране е подобен и всеки, работил на единия тип компютърна система, сравнително лесно може да се приспособи към друг.
Но ако вече знаете, че в миналото се е работило чрез директно въвеждане на машинен код и върхова технология са били перфокартите и перфолентите, а от друга страна, познавате по-съвременните компютърни представители – IBM PC съвместими и техните предшественици, от рода на представените преди време Atari, може би сте си задали въпроса: а кое е междинното звено между тях?
Такова звено има, тъй като ИT революцията е базирана на постепенна еволюция, в която ясно могат да се разграничат няколко “избухвания”. Именно една такава искра, повела компютърната индустрия по нов път, се явява и Altair.
Според наличната информация, името Altair е дадено от Лорен – дъщерята на Лес Соломон (редактор в Popular Electronics, където е и първото представяне на продукта през януари 1975 г.), и представлява една от дестинациите на космическия кораб “Ентърпрайз” от фантастичния сериал “Стар Трек”. Според други източници Лорен е дъщеря на основателя на MITS Ед Робъртс, а пълното име на модела е Altair 8800.

Това е първият успешен в комерсиален смисъл компютър, предназначен за домашни любители. Първоначалната цена е била $375 (имайте предвид, че тогава тази сума е била много по-значителна в сравнение с нейната стойност сега), а потребителят е получавал, както някои се изразяват – нищо. Тоест Altair се е разпространявал под формата на комплект от модули, които купувачът е трябвало да сглоби сам. Пакетът е съдържал първоначално пет платки, като т.нар. mainboard не е служила за нищо друго освен за връзка между останалите (поддръжка на 18 разширителни слота, но първоначално налични само 4), две от които са съдържали главния процесор и оперативната памет, плюс документация, кутия, захранване и някои допълнителни части за сглобяване. Процесорът е бил 8-битовият Intel 8080 с тактова честота 2 MHz (представен през 1974 г.), а оперативната памет – само 256 байта, което е ограничило доста сериозно възможностите за въвеждане на програми. По-късно са били разработени платки с повече памет – от 1 до 64 KB.
Най-голямата разлика в сравнение с машините, с които сме свикнали днес, са били предният панел и начинът на въвеждане на информация при отсъствието на клавиатура и монитор. В лицевата част на компютъра са разположени множество двупозиционни превключватели, чрез които директно са били въвеждани двоичните данни. Допълнително сигнални лампички са служели за индикация на моментното състояние. Било е нужно да се превключват съответните лостчета, отговарящи за конкретна процесорна инструкция, след което с друг превключвател данните се записват в паметта и този процес се повтаря, докато цялата програма не бъде въведена. Накрая резултатът е можел да бъде разчетен само по примигващите светодиоди. Безспорно процесът на въвеждането на информация е бил изключително бавен и труден (затова, когато днес сте недоволни от съвременна система или тя ви се стори трудна за овладяване – припомнете си Altair и начина на работа с него). По-късно са били добавени възможности за включване на устройство за работа с перфоленти, магнитни ленти, флопи и RSR-232 интерфейс за връзка с терминал (монитор). Разширителната шина, отговорна за това, е била наречена “S-100 Bus”, трансформирана по-късно в стандарта IEEE-696.

Един от главните основатели на MITS – Ед Робъртс, се е надявал да продаде поне 200 броя през следващата година, за да си покрие разходите, но за всеобща изненада още през първия месец са получени хиляди заявки и компютърът става любимо занимание на голям брой потребители. Може да ви се стори странно, но през онези години почти никой не е смятал, че домашните потребители имат нужда от персонален компютър и биха си купили такъв.
За съжаление неговият жизнен цикъл не е много продължителен – само 6 месеца след появата му вече е достъпен IMSAI 8080, който го превъзхожда с наличието на клавиатура, монитор и флопи контролер. През 1976 г. на пазара вече има голям брой конкурентни и по-добри решения и въпреки усилията на Робъртс за подобряване на Altair, той бързо губи позиции на пазара, който сам е създал.
Друг интересен факт е моментът, когато Робъртс получава писмо от новосъздадена компания, предлагаща езика за програмиране BASIC. Името на компанията е Micro-Soft. Още по-интересно е, че в този момент основателите на Micro-Soft – Бил Гейтс и Пол Алън, не разполагат с подобен език за програмиране. Те се хващат за работа и броени дни по-късно доставят първия BASIC интерпретатор върху перфолента, наречен Altair BASIC (известен и като MITS 4K BASIC). При първото му стартиране той извежда на екрана “Altair Basic”, след което забива, но началото на сътрудничеството вече е поставено (на цена $150 за перфолента с BASIC). Освен с Бейсик, Altair е можел да работи и с MITS DOS и CP/M.
През 1977 г. Pertec Computer Corp. купува MITS, а една година по-късно, през юли 1978 г., производствената линия на Altair е спряна. В началото на 80-те години щафетата е предадена на по-лесните за използване “микрокомпютри” от IBM, Commodore, Apple и др.
Естествено, може да се открие много информация за Altair, а да се сдобиете с един реален екземпляр ще ви е значително по-трудно и на сравнително висока цена. Например към момента на завършване на тази статия в eBay.com има оферти за множество компоненти и две оферти: пълен компютър на цена $6000 и една доста съмнителна за $242 до момента. Затова по-лесният вариант да се докоснете до него, макар и виртуално, е с помощта на емулатор. На сайта www.altair32.com ще откриете Altair32 Emulator for Windows с актуална версия 3.20. Архивът е с размер около 12 MB и не се нуждае от инсталация, а трябва просто да го декомпресирате в папка. Софтуерът е създаден от Richard Cini, който доразвива оригиналната версия с автор Claus Giloi.

Той симулира предната част на компютъра, като можете да работите с него по същия начин, както и с реалния. Преди да започнете да програмирате, не забравяйте да го включите от най-левия превключвател On/Off (меню “Options” е достъпно само при “изключена” система). Ще е много трудно и ще отнеме доста място, ако трябва да се опитам да обясня работата с компютъра, затова може да прегледате достатъчно богатия помощен файл към емулатора. Няма да пропусна обаче слогана на Altair: “Real programmers don’t need keyboards!” :)
От настройките може да променяте някои параметри, като големината на RAM паметта, връзката с външна хардуерна реплика на панела и др. За да се потопите наистина в архаичната атмосфера, ви препоръчвам да включите звука от развъртащия се при включване вентилатор и работата на дисковите устройства. В меню Devices ще откриете емулация на различни периферни устройства – флопи, твърд диск, принтер и др.
На този сайт ще откриете Front Panel Support Package, който е необходим, в случай че желаете да доразвиете проекта, а също така е предназначен за връзка с хардуерен USB симулатор на предния панел на оригиналния Altair.
Някои други полезни сайтове:
www.altairkit.com – реплика на оригиналният хардуер
www.vintage-computer.com/altair8800.shtml
www.altairage.com – интересен софтуер и др.
Адриан Банчев
Последни коментари
YrNiPpMBabLhek
UKhlCLzJsuIqJMgVd
xwQhlbbwXbZfPYBRet
rkyzKoujdrVynX
sPOwNUfyoOseUYhoxpG
WLlTvgQjGqnFBgxdUHp
JrXSCFUkMZAICXSw
JVQeuBpyFOnirYSKuEp
vYDxjJRZIDCX
Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
TvinSHHfHjfPFPi