ОpenSuse 10.2 – новото лице на хамелеона

Тази последна версия на операционната система се появи, така да се каже, малко тихомълком и остана извън светлината на прожекторите, защото по същото време Novell и Microsoft обявяваха своето споразумение за съвместна работа. Както знаете, Novell създаде OpenSuSE дистрибуцията по примера на Fedora на Red Hat, като и тя изцяло е дело на общността на разработчиците на свободен софтуер.

Новата версия на тази популярна операционна система е базирана на версията 2.6.18.2 на ядрото на Линукс, а при избора си за графична среда потребителите могат да се възползват от KDE 3.5.5 или GNOME 2.16.1. Друго важно нещо, което, сигурен съм, ще направи впечатление на много хора, е смяната на файловата система, която дистрибуцията използва по подразбиране. Доскоро операционната система форматираше твърдите дискове с журналната файлова система ReiserFS, но тук вече се разчита на ext3, която впрочем също е журнална.

Много преди Ubuntu да се появи на бял свят, SUSE беше дистрибуцията, предпочитана от начинаещите потребители, а и не само. Тя не изискваше от потребителите кой знае какви познания, но в същото време ги прехвърляше в един нов свят, предлагащ достатъчно широки възможности. Днес, за радост на всички, openSuse все още предлага тази лекота на работа в комплект с последните иновации в света на Линукс и неслучайно все още е предпочитаната дистрибуция за много потребители.

Няма да губим време и да описваме инсталационния процес, тъй като в брой 15 на вестника той е представен подробно, заедно с инсталацията и на други дистрибуции. Ще преминем направо към новостите, които системата предлага.

В openSuse 10.2 са направени много промени, но най-голямо впечатление, предполагам, ще ви направи новият дизайн на графичните среди GNOME и KDE. Тази версия включва и изцяло нова система за управление на енергопотреблението, което е нещо много важно преди всичко за потребителите на преносими компютри. Определено трябва да спомена и за подобренията и усъвършенстването на системата за управление на софтуерните пакети.

Направени са и много промени в работата на Plug`n`Play функционалността. Съвсем спокойно мога да кажа, че почти няма устройство, което да не може да бъде разпознато от системата и добавено автоматично. Казвам почти, тъй като всеки ден се появяват нови и нови устройства, но при положение че обновявате системата си редовно, едва ли ще имате проблеми.

Която и от двете графични среди да изберете – KDE или GNOME, ще разполагате с изцяло нов дизайн на работното поле. Всъщност основните промени засягат преди всичко старт менютата и работата с тях. Въпреки че има потребители, чиито отзиви са отрицателни, промяната е направена след обстойно проучване за гъвкавостта, функционалността и простотата именно на този модул от системата. И да си призная честно, изцяло променените старт менюта – Kickoff Menu в KDE и SLAB Menu в GNOME, ми допаднаха много и според мен е просто въпрос на време и навици да свикнете да работите с тях. С помощта им достъпът до най-често използваните документи, локации и програми е много по-лесен и бърз. Същото се отнася и за навигацията в останалите менюта: системни настройки, програми, файлова система и др. Менюто Kickoff е интегрирано с инструмента за търсене Kerry Beagle, като по този начин също се осигурява бърз и лесен достъп до всеки документ или функция на операционната система.

Менюто SLAB в GNOME е структурирано по малко по-различен начин, но от функционална гледна точка предлага почти идентични опции с тези на Kickoff.

Както вече казах, множество промени са направени не само при разпознаването на хардуера и неговото управление; добавена е и нова система за управление на пакетите. Вече много по-адекватно са откриват и инсталират нови устройства, но все още има неща, които изискват сериозна доработка.

Тъй като в предишната версия на openSUSE – 10.1, се наблюдаваха известни проблеми с управлението на инсталационните пакети, преди всичко заради не чак толкова добрата интеграция на инструмента ZMD (ZENworks Management Daemon), тук разработчиците са обърнали много повече внимание на тази част от системата. При това вече разполагате с нов модул – openSUSE Software Management, който може да използвате независимо от ZMD. Интеграцията на новата система с YaST е пълна, като се предлага и конзолен инструмент Zypper, с чиято помощ може много по-бързо и по-лесно да се инсталира и премахва софтуер, както и да се добавят нови хранилища.

Управлението на енергопотреблението е поверено на изцяло обновения инструмент KPowersave, който се зарежда със системата и се намира в трея. Опциите за настройка и конфигуриране, които предлага, са много, като трябва да направите промени в зависимост от компютъра, с който работите.

Основното подобрение в тази насока е добавената нова функция, която ви дава възможност да прекратите текущата сесия и да изключите компютъра, като в същото време запазите моментното състояние на системата. По този начин следващото зареждане на операционната система става много по-бързо, като в същото време спокойно може да продължите работата си от мястото, на което сте спрели преди това.

В тази версия е включена и версия 7.2 на графичния сървър Xorg. Това означава, че може да пуснете много по-лесно алтернативни прозоречни мениджъри като Compiz например, които предоставят на потребителите съвсем нови стандарти на използване на работната среда. Въпреки това обаче моят съвет е, преди да предприемете тази крачка, да се запознаете с помощната документация по този въпрос, особено ако сте начинаещ потребител.

За съжаление трябва да добавя и такава точка към статията, защото в openSUSE има неща, които определено се нуждаят от сериозна поправка. Основно проблемът е свързан с т.нар. забранени формати (mp3, flash, avi и др.) и техните лицензи. Да, вярно е, че този вариант на дистрибуцията е съставен изцяло от софтуер с отворен код, но поне процедурата по последващото добавяне на форматите (в крайна сметка такова е възможно) би могла да е улеснена както при някои други свободни дистрибуции.