Оптимизиране на домашната мрежа
Думи като wireless, ethernet и gigabit със сигурност отдавна са познати на повечето читатели, но какво да кажем например за NIC Teaming? Изграждането или оптимизацията на вече създадена локална мрежа е доста сериозна задача, чието правилно извършване изисква познаването на някои основни положения. Освен тях, в тази статия ще разгледаме също така и определени тънкости, с чиято помощ можем сериозно да увеличим ефективността на мрежата си.
Титлата “мрежов администратор” звучи доста величествено, но всъщност нещата, касаещи локалната мрежа, далеч не са чак толкова сложни. Като за начало, нека изясним понятията “мегабитова мрежа” и “гигабитова мрежа”, както и практическите ползи от използването на втората.
Ethernet – гигабитов, мегабитов?
Един от термините, които най-много объркват незапознатия потребител, е т.нар. мегабит. За разлика от всеки друг трансфер в компютъра, чиято скорост се измерва в мегабайти (МВ), мегабитът (Mb) е по-малка мерна единица – 1 МВ е равен на 8 Mb. Не може да се отрече, че доста често интернет доставчиците нарочно използват мегабита като мерило за осигуряваната от тях скорост поради простата причина, че изглежда по-внушително. В интерес на истината, реално компютрите които могат да се възползват от наличието на гигабитов интернет, са доста малко. Защо ли? Ами нека погледнем на нещата от гледна точка на реализирания по мрежата трансфер – за практическото използване на гигабитова мрежа трябва твърдият диск на системата да е способен на скорости от порядъка на поне 100–150 MB/s. Сегашното поколение масово използвани дискове за съжаление могат да реализират трансфер максимум около 50–70 МВ/s, така че реално използването на гигабитова мрежа ще е от полза само при прехвърлянето на файлове с много голям размер.
В допълнение към казаното по-горе, на теория максималния възможен трансфер на PCI шината е до 133 МВ/s. Независимо от това дали е вградена на дънната платка, или е поставена в отделен PCI слот, гигабитовата мрежова карта споделя този трансфер с другите устройства в системата. Освен твърдият диск, това са също така всички оптични устройства, като в сметката влиза дори и звуковата карта. Ето как на практика имаме второ тясно място, което възпрепятства достигането на пълния капацитет на гигабитовата мрежа (по-новите модели дънни платки разполагат с PCIe/базиран Gbit LAN, който преодолява поне този проблем).
Някои тънкости при окабеляването
Като стана въпрос за максимална скорост на трансфер, в сегашния момент малко системи са способни да постигнат максимума дори на мегабитовите, камо ли на гигабитовите мрежи.
Един интересен вариант представлява т.нар. NIC teaming, при който се използват две мрежови карти едновременно. При свързването им към една и съща мрежа системата поделя трафика равномерно между двете карти. Това на теория следва да позволи реализирането на максималния за мрежата трансфер. За да се използва тази възможност обаче, трябва самата дънна платка да поддържа опцията NIC teaming.
Дължина на окабеляването – идеята да се пуснат мрежови кабели с по-голяма дължина звучи добре, но на практика това не е така. От една страна, получаваме възможността по-късно да преместим компютъра си на произволно място (стига да има достатъчно кабел). От друга страна обаче, съществува съвсем реална опасност да се спъваме в тях, а в допълнение и нещо по-сериозно, наречено интерференция на сигнала. При намотаването на излишния кабел преплитането на намотките води до възникване на смущения и паразитни сигнали, независимо от доброто му екраниране. Това на свой ред става причина за грешки в изпращаните/приемани пакети, а оттам нуждата от повторното им изпращане – с други думи, връзката се забавя.
Разположение и тип на окабеляването – тук отново се намесва интерференцията. Накратко, спазвайте правилото кабелите да са разположени по линията на стените. Що се отнася до типа им, съществуват два стандарта за това: Cat5e и Cat6. В случая, в който се изгражда гигабитова мрежа, за препоръчване е да се насочите към Cat6, тъй като по-старият стандарт – Cat5/Cat5e, не е способен да екранира качествено сигнала при подобни скорости. Разбира се, това не означава, че е задължително да се използва Cat6 кабел – при малки дължини (1–2 метра) няма проблем да изберете Cat5/Cat5e. Още един довод за предпочитането на по-стария стандарт е и по-ниската цена на проводниците от този тип, което за обикновения потребител също е от значение.
Crossover и network bridging връзка
Ако разполагате с интернет акаунт, без значение какъв е типът – dial-up, LAN или дори wireless, и желаете да го споделите с още един компютър, има начин това да стане без закупуване на суич или рутер. За целта единият от двата компютъра трябва да има две мрежови карти, а самото поделяне на връзката между системите може да стане по два начина.
Първият е т.нар. Network bridging – тази опция става налична, когато операционната система (тук става въпрос за Windows) открие повече от един мрежов контролер в системата. Най-общо казано, network bridging представлява виртуалното свързване на двете мрежови карти. Тъй като към втората е закачен другият компютър, на практика така той получава връзка към интернет или към локалната мрежа.
Вторият начин за споделяне на връзката между двете системи е чрез използване на софтуер, при който първият компютър се явява рутер за втория. Плюсовете на двете посочени схеми са ясни – спестяват се разходите около закупуването на суич/рутер. Освен това при отпадането им като възел в мрежата, като цяло нейната скорост се увеличава. Съществуват обаче и минуси – при изключване на компютъра, който се явява сървър, ще изчезне връзката на другата система с интернет акаунта.
Независимо от това кой от двата начина ще изберете, винаги ще се налага да използвате т.нар. crossover кабел. При директното свързване на два компютъра, при UTP се налага кръстосване на проводниците от една или две от усуканите двойки на кабела. За поставянето на RJ45 накрайниците се налага използване на специфични клещи, така че за да се сдобиете с crossover кабел, обикновено е по-удобно да идете в някоя компютърна фирма и да поискате от специалистите да го направят.
Освен при 100-мегабитовите мрежи crossover кабелите могат да се използват и при гигабитовите им варианти. В подобен случай обаче се налага да се кръстосат всички чифтове на кабела, тъй като при гигабитовия ethernet се използват всички проводници.
В заключение малко и за wireless
Естествено, споменатите по-горе методи на окабеляване стават излишни при използване на безжична връзка. Освен сериозната си цена обаче, тя има още няколко много съществени недостатъци – ниска скорост, влияние от препятствия на пътя на сигнала, сравнително ниска степен на сигурност и др. Ето защо употребата й като алтернативен метод за свързване на системите в домашната мрежа засега е по-скоро рядкост.
Добрил Доков
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
