Outrun 2006: Coast 2 Coast
Платформи: PC, PS2, PSP, Xbox
Ще ти хареса, ако... искаш да видиш рейсинг играта с най-ясно изразено усещане за скорост към днешна дата.
Аналогии: Need for Speed: Most Wanted, Outrun 2
Коефициенти
Графично оформление: 9/10 Звук: 10/10 Музика: 8/10 История: 1/10
Еротично напрежение: 4/10 Насилие: 0/10 Хумор: 3/10
Интелектуална дейност: 1/10 Страх: 0/10 Удоволствие от играта: 8/10
Рекламният надпис на гърба на кутията на Outrun 2006: Coast 2 Coast гласи следното: “В тази игра може да избирате между 15 лицензирани модела на Ferrari, включително съвсем новите F430 и F430 Spider, oслепителния Superamerica и оставящата те без дъх 550 Barchetta”.
Ще те излъжа доста грубо, ако ти кажа, че някоя от марките (тези комбинации от гръмки думички и цифрички са марки, нали?) ми говори нещо, но предполагам, че именно това изречение ще привлече немалко хора към тук разглежданата игра. Аз лично, като стар геймър, обаче бях привлечен от нещо доста по-различно. От носталгията. От спомена. И от забавлението.
Не знам дали помниш оригиналния Outrun на SEGA, появил се в края на 80-те години (1987-а, ако не ме лъже паметта). Ако не – най-ясно мога да ти го опиша чрез следната аналогия: Outrun беше нещо като Return to Castle Wolfenstein, или още по-добре – Doom, на аркадните рейсинг игри. Основата, върху която беше изграден този жанр. А ако продължим с примера, Outrun 2006: Coast 2 Coast пък е нещо като Doom 3 на рейсинг жанра – дословен римейк на оригиналната игра, със запазена геймплейна концепция, подкрепена от смайваща съвременна визия. Плюс нови стилове на игра, нови коли и онова усещане, че си Пич (с главно “П”), което би следвало да те завладее, ако се метнеш на чисто новото си червено ферари в компанията на някоя красавица с вид на филмова звезда и поемеш на пътешествието “от бряг до бряг” от заглавието. Всъщност май трябва да уточня за незапознатите – това в предишното изречение не беше метафора – твоята геймплейна цел в играта наистина се свежда именно до това. Плюс гаджето с вид на филмова звезда. Нека ти е зле...
Така или иначе, без да пренаписва фундамента на аркадните екшъни (както всъщност и Doom 3 не пренаписа фундамента на фърст пърсън екшъните; не съм ли добър в тези сравнения, а?), Outrun 2006 е ценен поради закономерната носталгия, която ще изпиташ, ако гейм кариерата ти е започнала с оригинала. И – още по-важно – защото тази игра е адски забавна и предлага геймплей, който наистина ще накара адреналина ти да кипне. Преди да премина към същинската рецензия, трябва да направя само едно уточнение – в голямата си част тук разглежданата игра е нещо като “римейк на римейка”. Реално призът за реинкарнирането на старата класика принадлежи не на Outrun 2006, а на Outrun 2 – ексклузивно заглавие за Xbox от 2004 г., което за първи път римейква със съвременни визуални средства всички онези неща, превърнали класиката в класика. Изданието 2006 просто прибавя нови неща (коли, писти, гейм модове) към двойката. Мултиплатформеността на Outrun 2006 обаче, пък и фактът, че така и не съм играл въпросния Outrun 2, ме карат да възприемам тук разглежданото заглавие не като “още от същото”, а като нещо съвсем ново и свежо. Просто те предупреждавам, че ако си горд притежател на майкрософтския кашон и си падаш по рейсъри, има доста сериозна вероятност да си играл тази игра минус някоя и друга екстра. Край на уточнението.
Coast 2 Coast включва 30 нива, които можеш да броиш и като 60, ако решиш да караш и на връщане. Стиловете на игра са три: Outrun Mode – при който трябва да изпълниш определен набор от задачи, за да стигнеш до финалната права; Time Attack Mode – който всъщност е познатото ни откъде ли не състезание срещу неумолимостта на часовника, и може би най-забавния момент в Coast 2 Coast – Heart Attack Mode. При него от теб се очаква да угаждаш на желанията на гаджето, което возиш в колата си, за да го направиш щастливо и – респективно – да се изкараш още по-голям мъжкар. Нещата, които малката глезла ще поиска, варират от простичкото “Хайде да го изпреварим онзи пред нас, че ме дразни, а и искам да му покажем, че ние сме с по-хубава кола, нали, мило” до разни особено безумни каскади, които до такава степен напомнят за шофьорското поведение на родните мутрички, че чак са култови. Но фънът с “угажданията” изобщо не спира с борческите пътнотранспортни изстъпления на Heart Attack Mode-а. В рамките на основната “сюжетна линия”, описана по-долу, някои от исканията на трите налични гаджета стигат до особено забавни идиотии, като: “Постарай се да не бъдеш отвлечен от извънземни” и “Прегази възможно най-много призраци”. Жени, какво да ги правиш! Но хайде да не издавам повече.
Върху тези три основни режима е изграден и “сюжетният” гейммод – Coast 2 Coast, в който – най-общо казано – трябва да пресечеш света от “бряг до бряг”, разбутвайки трафика край Айфеловата кула, преоравайки ски пистите край Алпите, профучавайки през градове и местности, които искрено ти пожелавам да видиш и на живо някой ден. При това – точно по този начин – във ферари и с неземна красавица до себе си. Линейност в Coast 2 Coast липсва – можеш собственоръчно да определиш маршрута си, като просто трябва да изпълниш стоварените ти предизвикателства с отличен (по западному – с “А”), за да продължиш напред.
Забавното обаче е, че дори и да не продължиш напред, Outrun 2006 те награждава по своеобразен начин. Всяка миля, която си изминал в рамките на играта, се отчита, давайки ти бонус точки, срещу които можеш да отключваш – логично – разни бонус неща. Въпросните “разни бонус неща” възлизат на скромните 150 бройки и варират от нови цветове за колата ти, през нови коли, изпитания и писти. Излиза, че за да печелиш в Coast 2 Coast, всичко, което се иска от теб, е да си караш ферарито и да си свиркаш. Не виждам какво повече бих могъл да искам от игра за разпускане, която да не ме натоварва с невъзможни шофьорски предизвикателства, а да ми носи удоволствие. И онова усещане, че си Пич с главно “П”, нали не си забравил?
Outrun 2006 всъщност може да мине за една от онези “вечни” игри, от типа на пасиансите в Windows или “миничките”, които да поцъкаш малко, когато имаш свободно време за убиване и желание за малко концентрирана скорост, а след това да забравиш за неопределен период. Тя не изисква кой знае колко от теб и в замяна не ти дава нищо повече от това, което пише на обложката й – скорост и красива, наистина адски красива, графика. В годината на натоварващи сетивата игри, като Condemned, трудния, хардкор геймплей на новия Ghost Recon и все още неомръзналия ни TES4: Oblivion, Coast 2 Coast контрастира някак странно с основната гейм маса. Припомняйки ни игрални формули от края на осемдесетте, когато заглавията бяха несериозни, ние бяхме малки и загубени, а Удоволствието беше със също толкова голямо “У”, колкото “П”-то на Пича от ферарито.
Факт е, че в много отношения Outrun 2006 е плитък като Перловската река, геймплеят е обидно аркаден и опростен за времена, белязани от богат набор физични енджини, размиващи границите между “виртуална” и “реалност”, а Изкуственият интелект на останалите участници в движението изглежда като директно изваден от оригинала от 1987 г. С други думи – никакъв го няма. Доста обидно е и това, че РС притежателите (за кой ли път) получават с две години закъснение нещо, на което ексбоксаджиите са се радвали още през 2004 г., и новите екстрички в Coast 2 Coast не могат да ни замажат очите. Още по-обидно е, че въпреки двете години, делящи Outrun 2 и Outrun 2006, и разтръбената мултиплатформеност, играта с клавиатура е безумно реализирана и ще ти трябва добър аналогов геймпад, за да изпиташ цялото гореописано удоволствие.
Но все си мисля, че би било малко нагло да изискваме някакви невъзможни неща от точно тази игра. Комплексните геймплейни формули има къде да ги намерим. Аз лично си търсех добър аркаден рейсър. И открих един АДСКИ добър.
Александър Бакалов
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
