Prey
Разпространител: 2K Games
Сайт на играта: http://www.prey.com
Платформи: PC, Xbox 360
Минимални изисквания за РС: 2 GHz CPU, 512 MB RAM, 64 MB VRAM, 2 GB HDD
Жанр: First Person Shooter
Прилича на: Doom, Half-Life
Prey е от игрите, които чакахме дълго. Нещо като Duke Nukem Forever. С тази разлика, че втората и досега не е излязла и вече е нарицателна за дълго (и безсмислено) чакане. Разбирате ли, в гейм средите, вместо да кажеш “Кога върбата роди круши”, казваш “Когато излезе Duke Nukem Forever”. И Prey, както и DNF е започнат и разгласен много отдавна проект. Още през 1996 г. се чуват първите обещания за тази нова, “революционна и невиждана досега” игра. Оттогава въпросната смени един разработчик и няколко гейм енджина, премина през много перипетии, по едно време дори беше под въпрос дали ще я бъде, но все пак – ето я. На бял свят излезе толкова чаканата и наистина невиждана дотогава, а пък както се оказва и досега, Prey. Заслужаваше ли си чакането?. Ако искате да разберете – четете по-нататък.
История и геймплей
В Prey поемате ролята на Томаси, или Томи – млад индианец от племето чероки (като модела на Джип), който живее в резерват, но отчаяно иска да се разкара оттам. Проблемът е, че Джен, местната кръчмарка и по съвместителство дамата, пленила сърцето му, явно няма такова намерение. Играта започва с кътсцена в кръчмата на въпросната госпожица, където нашият герой, тя и дядото на Томи – Енеси, спорят за това имат ли някакъв смисъл корените на чероки и не е ли по-добре човек да си бие камшика из белия свят, вместо да живее в тази дупка. В разгара на милия разговор Томи пречуква двама досадници, а веднага след това се появява и огромен космически кораб, който засмуква нашите герои и оттук нататък започва екшънът. Целта ви, разбира се, е да спасите света (и Джен). За да успеете, ще минете през почти целия кораб на извънземните и вечните ловни полета, където ще получите помощта на дядото на Томи, вече мъртвия Енеси. Освен това ще трябва да избиете известно количество лигави извънземни и да решите няколко не толкова сложни пъзелчета.
От казаното в горния абзац сигурно ви стана ясно, че играта не е оригинална, що се отнася до историята. Когато фактите говорят, и гейм рецензентите мълчат – Prey наистина не блести откъм история. Но откъм геймплей направо сияе. И не защото друг път не сме избивали извънземни из тесни и мрачни коридори, а защото в никоя друга игра не е имало такова заиграване с гравитацията, каквото в Prey. Както Gravity Gun от Half Life 2 променя изцяло геймплея и създава една, своего рода, революция в FPS-ите, така и тук отново чудото на гравитацията спасява играта и я изкарва от иначе клишираното й излъчване.
За какво говоря? В Prey ще се срещнете с две неща, които ги няма в друг стандартен шутър. Първото са гравитационните пътеки. Това са пътеки, които опасват дадена стая или няколко. Забавното им е, че те могат да са по тавана, стените и изобщо навсякъде. Когато са активирани, вие можете да ходите по тях, без да падате, или с други думи, таванът за противника спокойно може да е вашият под. И обратното. По този начин се създават невероятни ситуации, например двама извънземни ви стрелят – единият от стената отляво, другият – над вас. Няма пък да ви описвам какви опции за дебнене и засади могат да се получат при една малко по-бавна и внимателна игра или в “мултипрей”.
Второто нещо пък са гравитационните бутони. Те се използват по-скоро за решаване на пъзели, отколкото при битка и за засади. Става въпрос за бутон, по който, като стреляте, повърхността, на която е разположен, де факто става вашият под. Демек цялата стая се завърта и бутонът, който току-що сте отстреляли, идва отдолу. Има не един и два пъзела, които трябва да се минат по този начин, като например направите така, че високо и непреодолимо препятствие да остане над вас, та вие спокойно да минете отдолу, или дупката над вас да се превърне в коридор в стената и т.н.
Това разнообразява играта достатъчно, за да я изкара от клишетата на праволинейните First Person Shooter-и, въпреки че погледнато реално, тя си е точно такава. Нито историята, нито околната среда позволяват някакво мърдане встрани. Трябва да направите точно каквото дизайнерите са решили, че трябва да се направи, да поместите точно това препятствие, да натиснете точния бутон, за да продължите. И може би само 3D ориентираността на пъзелите ги прави толкова забавни. Факт е, че от днес нататък, като видим подобно нещо, ще си казваме “Хм, като в Prey” и няма да ни се струва толкова забавно. Това е едно от тези нововъведения, които забавляват искрено само първия път, а впоследствие се превръщат в изтъркано клише.
Друго нововъведение в играта е т.нар. spirit walk. Нашето момче Томи научава тази хватка от дядо си. Тя представлява просто излизане на духа на индианеца от тялото му и разхождане из нивото. Тоз’ пиниз е полезен за преминаване през различни силови полета, и се използва основно за това. Излизате от тялото, минавате форсфийлда, натискате бутона от другата страна, за да го изключите, и се връщате обратно. В един момент започвате да се чудите защо пъзелите, не стига че са толкова лесни, пък и е маркирано къде точно трябва да излезете от тялото си, а за капак на всичко с вас има един сокол, който ви показва верния път и каца на бутоните, които се използват, за да продължите напред. Твърде елементарно, Уотсън, твърде. На всичкото отгоре в тази игра не можете да умрете. Когато показателят ви за живот стигне до нула, Томи се пренася във вечните ловни полета, където отстрелва едни червени гадости, за да си запълни точките “кръв”. После се материализира точно там, където е убит, и мелето продължава. Така се губи до голяма степен тръпката от играенето, но плюсът е, че се губи и досадният в много отношения load/save.
Графика и звук
За последно разработчиците решиха да използват Doom 3 енджина, след като първият Prey стартира с Unreal Engine. С други думи, ще попадате на много сходни с Doom 3 визия и сенки. Като се има предвид, че почти цялата игра се развива в космическия кораб на лошите, очаквайте и подобни на споменатото по-горе заглавие тесни и тъмни коридори. За щастие тук те не са толкова много, не са и толкова тъмни. Дизайнерите на играта са направили невъзможното и са разчупили нивата по невероятен начин. Това е и един от огромните плюсове на играта – невероятният й левъл дизайн. Някои стаи ще ги минавате по 2–3 пъти, но те ще изглеждат различно просто защото ги минавате от различна гледна точка (в смисъл ходите по това, което допреди 10 минути е било дясната стена). И това не омръзва. Съчетанието на органична материя с механика в целия кораб е впечатляващо. Има някои врагове (иначе не толкова разнообразни), които подозрително напомнят на вече виждани в Doom 3. Има и един момент направо откраднат от Event Horizon, но пък като се замислим, той и корабът е жив и хайде да не издавам други неща от историята. Приятната изненада е, че Prey е много по-оптимизирана от Doom 3 и върви чудесно и на машини, на които съдбовната игра изобщо отказваше да тръгне.
Звукът не блести с нищо вече невиждано (освен с една песен на Sheep On Drugs на jukebox-a в кръчмата), така че няма да се спираме на него. То и място не остана, така че толкова от мен. Ако искате да видите нещо ново в FPS-ите, задължително пробвайте Prey.
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
