Виртуален университет?
През 2000 г. беше разработена и приета стратегия, наречена “е-Европа”, с водеща идея “Едно информационно общество за всички”. Тази инициатива е част от усилията за повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика и превръщането й в икономика, базирана на знанието. За да се преодолее очевидното изоставане на нашата страна в областта на ИКТ, на 18 май 2004 г. беше обявен стартът на националната програма “i-България”. В рамките на тази програма се развиват пет проекта: “ESi-Център” – за създаване на регионален център на Европейския софтуерен институт, с което България става шестият световен център извън САЩ за трансфер на върхови софтуерни технологии; “i-Център” – за създаване на мрежа от обществени телецентрове в цялата страна; “i-Клас” – проект за компютризиране на българските училища; “i-Университет” – за създаване на компютърни зали и сайтове за електронно обучение в държавните университети; “i-НЕТ” – за създаване на високоскоростна информационна магистрала между университети и научни институти, както и на връзки с европейските изследователски мрежи.
Програмата “i-България” намери своето логично продължение в Националния проект за създаване на виртуално образователно пространство, в изпълнението на който участват почти всички държавни университети и институти на Българската академия на науките. Една от основните цели на този проект е за въвеждане на нови образователни технологии и електронно обучение в системата на висшето образование. Основните заявени етапи на проекта са следните:
На първо място стои създаването на Пилотна виртуална катедра по компютинг “Джон Атанасов”, а след това създаване на Виртуален факултет по информационни и комуникационни технологии. Третият етап е свързан с реализирането на Български виртуален университет. Четвъртата стъпка ще бъде създаването на регионални виртуални университети, което ще бъде последвано от реализиране на мрежа от виртуални библиотеки с качествено електронно съдържание. И накрая предстои интегриране на българското с европейското и световното образователно пространство.
Проектът вече стартира официално през 2002 г., когато беше основана Виртуалната катедра по компютинг “Джон Атанасов”. В тази катедра се включиха 11 университета и 4 компютърно ориентирани института на БАН. В цялата страна бяха обзаведени повече от 50 компютърни зали за електронно обучение. Скоростта на връзката с интернет се увеличи с 1 до 2 Mbit/s. Академичната общност получи достъп до паневропейската изследователска мрежа GEANT. В момента чрез сайта на катедрата може да се получи достъп до виртуална библиотека, съдържаща известно количество учебни материали. За съжаление веднага прави впечатление фактът, че през последните години инициативата не е претърпяла съществено развитие и е останала почти на ниво начална фаза. Все пак вече е 2006 г. и ако работата по проекта за създаване на виртуално образователно пространство не бъде ускорена незабавно, България ще остане в периферията на Европейската общност и основната част от нашите сънародници ще продължават да бъдат силно неконкурентоспособни в сравнение с останалите европейски, а и с много други световни нации.
Примери за други подобни инициативи в чужди страни са Open University, създаден във Великобритания, в който през тази година се обучават 210 000 студенти (от тях 40 000 от други държави) и проектът OpenCourseWare на Технологичния институт в Масачузетс (в този случай става дума за публикуване на ресурсите на реалния институт, като всеки има достъп до тях без предварителна регистрация и без гарантирано получаване на образователна степен или сертификат). Това са само две от най-популярните възможности и е абсолютно сигурно, че те ще стават предпочитан избор на все повече хора по света. Да се надяваме, че и България ще успее да се включи още по-активно в глобалното E-Learning семейство.
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
