Wi-Fi – безжичното бъдеще
Няма да сгреша, ако кажа, че безжичността вече е навсякъде около нас. Да вземем за елементарен пример клетъчните телефони или нещо много по-просто – дистанционното управление на телевизора (само си представете, ако връзката беше с кабел!). Удобството, което липсата на кабел води със себе си, е толкова голямо, че умните глави се опитват всячески да приложат безжичността във все повече сфери от живота на човека. И къде по-добре, къде по-зле, wireless технологията е част от съвременния живот на много от нас.
Wi-Fi е модифицираната версия на безжична връзка за мобилни и настолни компютри, като най-общо изпълнението е във вариант на една точка за достъп (access point) и поне един клиент. Тази точка за достъп може да представлява както един нормален компютър с Wi-Fi възможности, така и Wi-Fi-базиран рутер, който да притежава и LAN връзка. Данните се прехвърлят в пакети с минимална скорост на свързване от 1 Mbit/s, но тази стойност отдавна е доста неактуална. В момента се говори за 108, 240 и дори над 300 Mbit/s, което с немалко прехвърля актуалната в момента 100TX-Base LAN мрежова свързаност. Wi-Fi мрежовите платки могат да се превключват и в Ad-Hoc режим, при който позволяват свързването между две подобно настроени карти (само две) за директна комуникация между две системи. Това приложение все по-рядко се използва поради големите си недостатъци и ограниченост на употреба.
За разлика от LAN връзката, където е важно да имате хубав кабел (екраниран по възможност) и стабилна мрежова карта, при Wi-Fi варианта с цел постигане на по-сериозни скорости е от особено значение и силата на сигнала. Поради това не е много удачно да вземате за чиста монета написаното на кутията на съответния продукт. Възможността за осъществяване на 108 Mbit/s връзка не значи, че ще успеете да постигнете и реален трансфер при тази скорост. Ако трябва да съм точен, никога няма да успеете да го направите. Едно нещо обаче е сигурно – колкото по-сериозен и по-бърз продукт вземете, на толкова по-сериозна и висока скорост ще можете да се надявате. Друг момент при Wi-Fi е постоянната промяна на скоростта на свързване, което е нож с две остриета – може както да загубите производителност, така и да спечелите.
Стандартът към момента предлага няколко варианта: 802.11a, 802.11b, 802.11g, 802.11n+ (в разновидности, все още нератифициран официално). 802.11а е първото комерсиално предложение, което през 1999 г. привлича вниманието на широката публика. Стандартно работи на честоти около 5 GHz (5,15 до 5,8 GHz) и предлага максимална скорост на свързване 54 Mbit/s, което за времето си е било една много сериозна заявка. В случая достигането на близка до максималната скорост на свързване е изисквало почти винаги наличие на пряка видимост между устройствата. Това е създавало големи проблеми, като при липса на видимост се е получавала сериозна загуба на производителност. От своя страна 802.11b доведе до преодоляване на някои от недостатъците на стандарта 802.11а и поради редица предимства и използването на честотата 2,4 GHz, b версията се превърна в масово предпочитан вариант въпреки доста по-ниската си максимална скорост от 11 Mbit/s.
През недалечната 2003 г. обаче бе ратифициран нов стандарт – 802.11g. Той предложи скоростите на 802.11а и предимствата на 802.11b, наред със съвместимост за работа в обща мрежа с 802.11b продукти (но наличието на такива намаляваха драстично възможностите на 802.11g хардуера). Така да се каже, g беше стандартът, който реално започна да набира фенове на технологията и повиши с много интереса към Wi-Fi свързаността. Въпреки всичко тези 54 Mbit/s максимална теоретична (и по-ниска реална) скорост започнаха да се виждат доста ниски на много от потребителите, които разчитаха поне на възможностите на 100 Mbit/s LAN мрежа. Затова през 2004 г. бе стартиран нов проект с цел разработване на много по-сериозен стандарт за безжично свързване с предполагаемо име 802.11n. Предполага се, че 802.11n ще успее да предложи максимална теоретична скорост от почти 600 Mbit/s и средна реално постижима от около 200 до 300 Mbit/s, което е доста сериозно за подобен тип свързаност. Към момента обаче 802.11n е в draft вариант и въпреки че се предлага на пазара, официално обявена версия няма.
Какви видове Wi-Fi устройства има на пазара:
• Access Point (точки за достъп) – устройства, които, най-общо казано, позволяват връзката на LAN системи с Wireless системи.
• Wi-Fi рутери – доста полезни “машинки”, които предлагат възможността да изградите Wi-Fi мрежа на мястото на LAN, без да положите дори един метър кабел. Wi-Fi рутерите представляват обединяване на Access Point и интернет рутер, като така лесно ще можете да разпределите LAN интернет връзка между няколко безжични системи и да изградите вътрешна мрежа между тях.
• Усилвател – позволява да усилите връзката между две или повече Wi-Fi устройства, като го поставите на стратегически удобно място, позволявайки косвено устройствата да имат пряка видимост помежду си.
• Wi-Fi PCI, PCMCIA, USB2.0 карти – мрежови карти за инсталиране или включване към система, която искате да оборудвате с безжични възможности. В зависимост от вида на компютъра варира и самата карта. Голям интерес представляват USB2.0-базираните продукти, които позволяват бързо и лесно преместване от една машина на друга, както и голяма мобилност при използването им на лаптоп система.
Всичко това звучи много добре, но какви са предимствата и недостатъците на Wi-Fi?
Нека първо видим предимствата:
• Изграждането на мрежа без нужда от десетки (дори стотици) метри положен кабел. Всичко става бързо и лесно и добавянето или премахването на точка е въпрос на секунди. Наред с това може да се движите из сградата или помещението, без да се притеснявате дали ще ви стигне кабелът и дали няма да спънете някой колега с “опашката” си.
• Достъпност. За разлика отпреди 6–7 години, в момента Wi-Fi устройствата са много по-достъпни и на прилични цени. Възможностите стават все повече поради нарастването на предлаганите модели от най-различни производители.
• Роуминг. За разлика от клетъчните телефони, при Wi-Fi единният стандарт позволява да използвате безжичните възможности на системата си по цял свят, без да променяте нещо по хардуера.
• Сигурност. WPA и WPA2 позволяват високо ниво на защита на създадената мрежа, особено при използване на дълъг и труден за декодиране ключ.
Хубави предимства, но да разгледаме и недостатъците:
• Интерференция. Използването на 2,4 GHz като работна честота “позволява” на някои видове безжични телефони, микровълнови фурни или други устройства, работещи на тази честота, да влошават или дори блокират Wi-Fi мрежата.
• Наличие на канали. Ограниченият брой канали за връзка в някои случаи може да бъде голяма пречка за създаване на Wi-Fi мрежа. В Европа са позволени два канала повече (общо 14), отколкото в САЩ.
• Повишена консумация. Това засяга повече притежателите на мобилни системи, но е факт, че Wi-Fi устройствата използват повече мощност за поддържане на висока сила на сигнала и работната скорост.
• Ограниченост. Каквото и да говорим, Wi-Fi (според стандарта) си има определен обхват и прехвърлянето му води до сериозно влошаване на връзката. Освен това наличието на прегради допълнително намалява силата на сигнала и оттам честотната лента.
• По-ниска сигурност. За разлика от LAN, при Wi-Fi възможността за пробив в сигурността е много по-голяма поради липсата на физически прегради, да не говорим че някои потребители дори не се сещат да защитят мрежата си, понеже нямат опит при работа с Wi-Fi. Както обаче споменах по-горе в предимствата, използването на сериозни ключове и WPA/WPA2 криптиране може да занижи чувствително тази възможност.
В този брой на вестника съм подбрал няколко от най-известните компании в Wi-Fi бизнеса и ще ви представя техни Wi-Fi-базирани продукти – от 300 Mbit/s рутери до 108 MBit/s PCMCIA карти и 240 MBit/s USB2.0 устройства.
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
