Сигурно и безкомпромисно премахване на спайуер

Създаване на безжична Ad-Hoc мрежа за трансфер на данни + ICS

Какво предлага DirectX 11?

Шест решения за наблюдение на системната температура

регистрация | забравена парола

Споделяне на интернет за три компютъра, без рутер

Когато търсите способ за споделяне на интернет връзката, един от най-успешните варианти е използването на хардуерен маршрутизатор. В днешно време тези устройства се конфигурират по-лесно от всякога, ...

Модификация на фърмуера на рутера

В интернет се намират много и различни фърмуер модификации като OpenWRT или Tomato. Ако имате безжичен рутер и сте доволни от него, общо взето няма смисъл да си играете с подмяна на фърмуера, ...

Видео DVD с безплатен софтуер

Може би сте се чудили как да си направите мултимедиино DVD, от ваши снимки и клипове, което да можете да подарите на роднини или приятели, или пък да гледате на DVD плеъра в хола си да речем. Това ...

Как да използваме интернет където и да сме?

Статия на тема колко популярен стана интернет в последно време определено би била скучна. Няма смисъл да коментираме подробно някои неща, които са си чисто и просто очевидни. За последните десет ...

Анкета

Начало >> Статии >> Интернет >> Мрежи >> Wi-Fi – пълен напред

Wi-Fi – пълен напред

16.01.2007,

Постепенното развитие на Wi-Fi технологиите за мрежова връзка доведе до все по-бързия трансфер на данни. Не е изключение да се види надпис на кутията на Wi-Fi устройство 802.11g, според който то поддържа трансфер от порядъка на 108 или 125 Mbit/s. Всъщност в основната си част локалната мрежа е от 100-мегабитов тип, т.е. трансферът от 125 Mbit/s ще е само между Wi-Fi картата и рутера.

Както споменахме, доста производители започват да рекламират своите Wi-Fi продукти с различни надписи, убеждаващи ни в зашеметяващата скорост, на която те са способни. Любопитното в случая се явява ревизията на стандарта 802.11 – по-конкретно тук той е с префикса “g”, означаващ постижима максимална скорост от 54 Мbit/s.

Еволюция, или n>g>b>a

Поредицата букви n>g>b>a съвсем не представлява някаква сложна математическа формула, а включва ревизиите в стандарта 802.11 в низходящ ред. Логично, с всяка нова ревизия се отстраняват различни недостатъци, като същевременно се постига увеличаване на обхвата или скоростта на трансфер на данните. Всъщност освен ревизиите a, b, g и n съществува още една, наречена legacy, която на практика представлява оригиналът на 802.11 Wi-Fi.

Реалност срещу теория

Оставяйки настрана обещанията за 540 Mbit/s при 802.11n, нека обърнем внимание на ревизиите 802.11b/g. Посочените при 802.11g 54 Mbit/s всъщност са доста далеч от реалните скорости на трансфер. Освен информацията на потребителите се предават още доста служебни данни, служещи за различни други цели. Ето как например от 54 Mbit/s всъщност остават не повече от 25 Mbit/s. Тънкият момент е, че тези 25 Mbit/s се разпределят между всички потребители, свързани към дадената точка за достъп. Или ако те са например 6 души, за всеки от тях остават малко повече от 4 Mbit/s (4,16 Mbit/s). Ако продължим с лошите новини, тази 4-мегабитова връзка всъщност е идеалният случай, когато точката за достъп има директна LAN връзка с интернет. В общия случай обаче тя препраща сигнала към следващата безжична точка за достъп, използвайки част от своята връзка. В крайна сметка това оставя потребителите с нещастните 1–2 или максимум 3 Mbit/s скорост на трансфер. Не е нужно да ги разделяме на 8, за да разберем, че те съвсем не са достатъчни за комфортна работа. Още повече че тази скорост зависи до голяма степен и от условията – наличие на прегради между клиентите и точката за достъп, разстояние и др.

Очевидно съществува огромна нужда от увеличаване на скоростта на трансфер, било то между две точки за достъп, или между една такава и клиентско устройство. Методите, които могат да се използват, са няколко:

• Frame Bursting – предаване на повече пакети информация за даден период от време. Съвсем накратко обяснено, в основата си методът разчита на редуциране на времето на договаряне между станцията и клиента преди всеки изпратен пакет.

• Компресия на хардуерно ниво – използват се различни типове компресиращи алгоритми на хардуерно ниво, чрез което не се натоварва компютърът на потребителя.

• Fast frames – обединяване на два или повече пакета предавана информация.

Нека разгледаме малко по-подробно различните методи, които намират приложение.

Frame Bursting

Възможността да се използва режимът burst се корени в характерно за Wi-Fi технологията забавяне, дължащо се на изчакване от страна на точката за достъп. Алгоритъмът на връзка между клиента и точката за достъп е следният. Поради факта, че едновременното комуникиране между двете устройства е невъзможно, базовата станция включва периоди на изчакване преди всеки цикъл на получаване/изпращане. В тези периоди на изчакване някое от клиентските устройства заявява своето бъдещо изпращане на пакет информация, след което се провежда самата операция. След получаването на данните приемащият потвърждава успешното й протичане, с което цикълът на предаване приключва.

Проблемът, и по-конкретно забавянето, се дължи на факта, че дори при комуникирането на едно и също клиентско устройство с базовата станция тези периоди на заявяване не се премахват, а остават преди трансфера на всеки пакет. Методът Frame bursting разчита на намаляването или пълното премахване на тези периоди на изчакване, благодарение на което значително намалява времето за изпращане, а оттук се увеличава общата скорост на трансфер.

Използването на този метод обаче води след себе си и вероятността за пълното “завземане” на дадена точка за достъп от клиентското устройство, тъй като в този режим станцията не обръща внимание на нито едно друго устройство. За да се избегне създаването на подобна ситуация, режимът burst е с ограничено времетраене, след което станцията комуникира със следващия Wi-Fi клиент. Проблемът пред широкото навлизане на режима burst в практиката се корени в липсата на стандартизация, която да се спазва от всички производители. Тъй като те разработват собствени версии на метода, използването на устройства от различни марки може да доведе до невъзможност да се прилага burst режим на комуникация.

Компресия

Може да се приеме, че в основата на ускоряването на Wi-Fi връзката стои не само предаването на повече данни за по-малък период от време, но и алтернативен вариант – изпращане на по-малко информация за същия този период. Намаляването на предаваната информация може да стане само по един начин – чрез компресирането й с използване на различни алгоритми. За да е независимо от компютъра и съответно за да не го натоварва допълнително, компресирането се извършва на ниво хардуерно устройство, т.е. за целта не се изисква софтуер. Wi-Fi клиентът (или точката за достъп) компресира автоматично информацията преди нейното изпращане (съответно след получаването й), намалявайки по този начин времето за трансфер. Един от недостатъците на метода е липсата на адаптивност в устройствата. Под липса на адаптивност се има предвид това, че те не разбират кога компресирането всъщност ще увеличи обема на изпращаните данни – твърде вероятен случай при изпращането на вече компресирана информация.

Fast frames

Този метод в известен смисъл наподобява режима burst, който вече разгледахме. Разликата в случая е не в премахването на циклите на договаряне между станцията и клиента, а че се свързват два или повече пакета данни в едно, след което се изпращат заедно. По този начин се спестява не само необходимостта от циклите на договаряне, а и цикълът на потвърждаване на получаването на данните от страна на станцията (или клиента). Друга разлика с Frame Bursting е, че тук не е нужно удължаването на времевия прозорец на връзка между устройствата. Казано с други думи, устройства, произведени от различни фирми, могат да използват метода помежду си без затрудненията при режима burst.

Заключение

Въпреки че окончателното стандартизиране на описаните методи е доста далеч напред в бъдещето, производителите вече ги използват широко в своите продукти. Поради несъвместимостта между версиите на различните марки обаче често пъти потребителите не са в състояние да се възползват от новите им възможности. Тъй като всъщност не за пръв път компютърната индустрия минава през подобен процес, опитът ни учи, че единственото решение е да изчакаме.

Добрил Доков